СвСвидетелсва за Божия славаидетелството на Иван Кисов Казвам се Иван. Когато бях на 4 години, ми поставиха диагноза „morbus sacer“ — тежка форма на епилепсия. Започнаха дълги години на медикаменти — някои от най-силните: Lepsiral , Diazepam (със силно седативно действие) и Phenobarbital — мощен барбитурат, използван при най-тежките случаи. Но въпреки всичко — нямаше подобрение. Само сънливост, объркано съзнание и страх, който витаеше над цялото семейство.
Родителите ми ме учеха на вяра. Казваха ми, че Бог вижда всичко и чува всяка молитва.
Един ден, вече на 14 години, казах на глас: „Боже, аз не Те виждам, но вярвам, че ме чуваш. Моля Те — излекувай ме.“
Това беше молитва, произнесена не с устата, а с душата.
На следващата седмица бях повикан за поредно изследване — EEG. След като излязох от апарата, лекарите казаха на родителите ми: „Няма промяна.“
Това можеше да бъде момент на отчаяние. Но аз не спрях да се моля.
Шест месеца по-късно – отново ме извикаха. Изследването беше рано сутринта. Направиха EEG, но този път лекарят излезе и каза: „Апаратът е повреден.“
Прехвърлиха ме в друга болница — втори апарат. Същата реакция: „И този уред не е точен.“
Родителите ми започнаха да се паникьосват. Никой не можеше да каже какво става. А всъщност… Бог работеше.
Закараха ме в трета болница — с чисто нов апарат. След изследването лекарят излезе с резултата и каза:
„Клинично здрав.“
Без нови лекарства. Без намеса. Само в отговор на една молитва.
Днес съм напълно здрав. Живея в Англия и работя като шофьор на камион. Но съм не просто човек, върнал си живота — аз съм свидетел на Божията вярност.
Бог не отговори веднага. Но Той отговори в точното време. Не чрез техника, а чрез Своето сърце.
Не бях изцелен, защото съм достоен — а защото Бог е милостив.
Ако това свидетелство достигне до едно сърце, което се колебае, което страда, което е на ръба — нека чуе това:
Той чува. Дори когато мълчиш. Той вижда. Дори когато си в мрак. И Той действа. Дори когато всичко изглежда повредено.